напред назад Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]



Пресъхналото вдъхновение


Аз също като нещо много старо

Забравена съм в някой счупен шкаф.

Върви животът все направо,

Но от него изоставам пак.

Около мен са само прах и листи празни,

Около мен е само тъмнина.

Споменът за мене никого не блазни,

Като спомен за изписан химикал.

И навярно тъй до края

В прах, без въздух ще живея аз.

Ден след ден ще скучая

Със спътник - само леден мраз.

Кой ли шкафа ще отвори,

Да надникне с любопитство вътре?

Кой със скуката ще се прибори,

Ще извади мене - вдъхновението пресъхнало?...

 


напред горе назад Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]

 

© Таня Табакова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух