Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

Отиде си, преди да бе дошла

по-близо до най-страшната му болка,

преди да бе разбрала ясно колко

му струва безответното „Ела!“.

Навярно доста бе я заблудил

със свойте умозрителни модели,

прикриващи наистина умело

тъгата на един живот немил.

Опита да постигне яснота,

но тя помисли, че се забавлява.

Прие прощалното му „Съжалявам!“

за наранена мъжка суета.

А може би така е по-добре —

спести й много тежка отговорност.

Остана сам — безмълвно и покорно —

на кръстопът в астралното море.

1989

Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

© Атанас Димитров. Всички права запазени!