Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

Поглеждайки го, ясновидецът ще забележи

потискащите сиви обръчи на горестта,

обгърнали астралното му тяло.

Ще види ясно мъртвите възторзи и копнежи,

погребани в настъпилата странна празнота

след разминаване или раздяла.

Самият той едва ли знае колко е прозрачна

душата му за зоркото всевиждащо око,

надраснало физичната заблуда.

Замислено-печален кротко той седи във здрача,

отчаяно повтаря вечния въпрос „Защо?“

и чака може би да стане чудо.

1991

Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

© Атанас Димитров. Всички права запазени!