Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

На М.

Когато идваш,

автобусите летят задъхано насам

и светят радостно зелено светофарите.

Когато идваш,

кестените и липите те приветстват бурно,

поклащайки листа в любовен ритъм.

Когато идваш,

асансьорите те чакат долу с нетърпение,

за да те понесе един от тях към мен.

Когато идваш,

времето стои в готовност да забави своя ход

и да се удължи мига, по Гьотевски прекрасен.

Когато си отиваш,

времето побягва устремно напред

към следващото твое посещение.

Когато си отиваш,

асансьорите се бавят нейде по етажите –

те също искат да останеш още малко тук.

Когато си отиваш,

кестените и липите те изпращат мълчаливо,

отронвайки изсъхнали листа вместо прощални думи.

Когато си отиваш,

автобусите се тътрят неохотно по асфалта

и мигат тъжно жълто и червено светофарите.

Когато идваш и когато си отиваш...

2004

Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

© Атанас Димитров. Всички права запазени!