напред назад Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]



Когато аз


На М.

 

Когато идвам,

слънцето изсипва огнен дъжд върху земята

и нажежава трансцендентно моето очакване.

Когато идвам,

влакът изпреварва всички разписания,

а релсите под него пеят в до мажор.

Когато идвам,

по алеята на любовта минаваме,

заслушани в омайния й шепот.

Когато идвам,

ласкава и щедра е нощта,

потапяме се в нея с тих екстаз.

 

Когато си отивам,

примирено пред деня нощта отстъпва

и сменя се екстазът със тъга.

Когато си отивам,

шепотът вълшебен е заглъхнал –

встрани от пътя ми простира се алеята на любовта.

Когато си отивам,

влакът се клатушка уморено,

а релсите от тежестта миньорно стенат.

Когато си отивам,

бавно слънцето над хоризонта се издига

и хлад обгръща вечния копнеж.

 

Когато идвам и когато си отивам...

 

2004

 


напред горе назад Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

 

© Атанас Димитров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух