напред назад Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]



Още нещо за триъгълниците


Кандидатстудентските сънища на Адриана бяха стресиращи. Сънуваше, че й е зададена тема по абсолютно непозната материя, че вижда на стената на плача срещу името си двойка и други подобни кошмари. В нощта преди изпита почти не спа от притеснение. Унесе се чак към 3 часа и веднага усети нечие присъствие. В следващия момент видя пред себе си младеж на нейната възраст. Чертите му ѝ бяха непознати, но въпреки това беше сигурна, че го е срещала преди. Момчето се усмихна и каза приветливо:

– Здравей, Адриана! Помниш ли ме?

– Ннне, не се сещам кой си, макар че имам чувството, че те познавам...

– Така е, познаваш ме – аз съм твоето другарче от детството, което идваше понякога да си приказвате.

– Но другарчето ми беше въображаемо...

– Неее, съвсем реален си бях, какъвто съм и сега, просто ти не разбираше тогава някои неща. Но сега ще ги разбереш. Като за начало запомни добре, че това не е сън.

– Не е сън... – повтори Адриана, явно объркана. – А, спомних си, ти се представяше като Валентин!

– Да, така се казвам. Ела! – той я хвана за ръка и я поведе.

За кратко Адриана видя... себе си, както лежеше долу в леглото. После изведнъж двамата се озоваха на прекрасно място, където отвсякъде струеше мека светлина, а цветовете бяха невероятно красиви и сякаш непрекъснато се движеха и преливаха. Адриана почувства неизпитвани дотогава лекота и радост. Струваше ѝ се, че не ходи по твърда земя, а се носи из пространството подобно на летяща птица или плуваща риба. Искаше да засипе спътника си с въпроси, но се сети за предстоящия изпит и блаженството ѝ се помрачи.

– Притесняваш се за изпита ли? – попита Валентин, доловил неизвестно как нейната тревога. – Може би ще успеем да направим нещо... хайде...

Понесоха се отново и скоро бяха в някаква масивна сграда, която смътно напомняше на Адриана на държавно учреждение. После влязоха в една стая – направо през затворената врата, което ѝ се стори странно. Още по-странно бе за нея това, което последва. Валентин я заведе до намиращото се в стаята бюро, отрупано с папки и документи, между които и един голям запечатан плик. В него имаше пет по-малки, също запечатани, а във всеки от тях – по един сгънат лист. Нито един от шестте плика не беше прозрачен, но въпреки това можеше да се види какво е написано върху листовете. Адриана прочете пет формулировки на теми, които определено имаха отношение към предстоящия ѝ изпит.

– Една от тези теми ще бъде изтеглена днес – потвърди Валентин. – Запомни ли заглавията?

– Но как е възможно да се... – започна тя, обаче той я прекъсна:

– Ще ти обясня после, сега се налага да се връщаме. Успех, Адриана!

Непривичното приятно усещане мигновено изчезна и Адриана осъзна, че се намира в собственото си легло. Погледна към часовника-будилник – оставаше половин час до включването на алармата. Спомняше си ясно съня си, който според Валентин не беше сън... но какво беше тогава? Благоразумно реши да изхвърли засега от ума си любопитното преживяване и през оставащото време прегледа внимателно разработките си по петте теми.

Когато в аулата на университета един наперен кандидат- студент обяви пред телевизионни камери заглавието на изпитната тема и отвори за достоверност още четири, Адриана беше поразена от пълното съвпадение с онези от нощното си приключение, но и успокоена поради скорошния преговор. Резултатът от него се изрази в една от най-високите оценки, което от своя страна означаваше сигурно приемане във висшето учебно заведение.

Оттогава Валентин започна да посещава Адриана почти всяка нощ. Водеше я на разни живописни места, някои от които ѝ приличаха на виждани по телевизията земни забележителности. Веднъж посетиха египетските пирамиди, като ги гледаха отгоре, и той ѝ обърна внимание на фигурата, която образуват. Друг път се разходиха по дъното на океана – някъде около Бермудския триъгълник, където също имаше пирамиди. Обясняваше ѝ същността на новата за нея реалност, и я насочи към подходяща литература по тези въпроси.

С течение на времето близостта между Адриана и Валентин все повече нарастваше и в края на лятото се случи логичното – двамата станаха любовници. Усещането беше за нея неописуемо възхитително. Тя беше имала в гимназията интимен приятел, но между физическия и „онзи“ секс не можеше да се направи сравнение – вторият беше неизмеримо по-удовлетворяващ.

Така започна и така протече почти целият студентски живот на Адриана. Отношенията ѝ с Валентин бяха твърде хармонични, затова не изпитваше никаква нужда от друга, „реална“ връзка. Не проявяваше дори любопитство да се запознае с него „на живо“, пък и той учеше в чужбина, а през ваканциите работеше там и рядко се връщаше в България.

Към края на следването на Адриана обаче внезапно Валентин изчезна. Тя беше вече доста навътре в езотериката, специално за астралната проекция беше изчела всичко налично, но така и не беше успяла да напусне физическото си тяло сама, без помощта на приятеля си. Поради това не можа да го потърси въпреки огромното си желание. Отначало много се разстрои от отсъствието му и известно време беше видимо потисната. После постепенно се успокои, влезе в релси, даже прояви благосклонност към състудента си Стоян. Той я ухажваше още откакто бяха започнали да учат заедно и нейното безразличие през всичките тези години не беше отслабило неговата решимост да се сближи с нея. Нещата се развиха бързо и непосредствено след дипломирането двамата се ожениха.

Брачното съжителство допадна на свикналата на постоянно близко партньорство Адриана. Стоян също беше доволен от успешния завършек на няколкогодишните му усилия. И тя, и той започнаха работа, намериха си прилично жилище, материалното състояние на семейството постепенно се подобряваше, изобщо всичко вървеше повече или по-малко гладко. Докато една нощ...

Стоян беше заминал в кратка командировка в друг град. Предвиждаше се да работи там до вечерта на последния ден, да пътува обратно с нощния влак и да се прибере в малките часове на следващия. Същата вечер Адриана приготви малка закуска – в случай, че съпругът ѝ се върне огладнял, остави съответна бележка и си легна. Заспа, засънува някакви тривиални фантасмагории, когато изведнъж пред нея се появи... Валентин. Предишните чувства я връхлетяха неудържимо. Те протегнаха ръце един към друг и се отдадоха на познатото блаженство, повтаряйки имената си до загубване на смисъла. Интензивността на усещането предизвика отклик във физическото тяло на Адриана, което се раздвижи в леглото, заизвива се сладострастно, допря се до нещо и... тя се събуди в обятията на Стоян.

– Ти... си тук?! – промълви задъхано.

– Да, върнах се и тихо си легнах, не исках да те будя – явно сънуваше нещо много приятно.

– Аз... говорех ли нещо насън?

– Амии, споменаваше някой си Валентин – отговори той небрежно-закачливо.

Адриана благодари мислено на тъмнината, която не му позволяваше да види изчервяването ѝ, последвало неговите думи.

– Стояне, трябва да ти призная нещо за този човек... – започна тя смутено, но той я прекъсна:

– Мила, няма нужда да ми признаваш каквото и да е! Както знаеш, аз те обичам и искам да бъдеш щастлива. И ако сексът с други мъже те прави щастлива, не мога да имам нищо против това. Само трябва да спазваш хигиена и дискретност.

– Благодаря ти, скъпи, но все пак трябва да ти обясня някои неща... това е стара и необичайна връзка, за която мислех, че е приключила още преди да се оженим. Значи контактът се осъществява не в това, а в друго, по-горно измерение... но ти си скептичен към тези феномени...

– Бях..., но вече се съмнявам в съмнението – след като видях как изживяваш насън нещо подобно на мощен оргазъм, след като ми обясни това за необикновената си връзка и след като един от колегите, при които бях командирован, ми разказа своята интересна история. Та той от малък притежавал способността да излиза извън тялото си и да пътува из други светове, преди известно време имал страстна любов там горе с една студентка, която не познавал физически, а ѝ помагал също да излиза извън тялото си, но после изгубил дарбата си – не разбрах точно защо, бил много нещастен и се надявал да си я възвърне, или пък онази девойка да развие такива умения, че да го потърси тя. Това е, оставаше да събера две и две, за да получа четири. Впрочем, познай как се казваше човекът?!

Съпрузите се разсмяха весело.

 

2006

 


напред горе назад Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

 

© Атанас Димитров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух