напред назад Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]



Нощницата


Ясен пристигна в санаториума в ранния следобед на горещ юлски ден. Идваше за първи път, не познаваше обстановката и нямаше претенции относно настаняването. Затова момичето на рецепцията го изпрати по своя преценка при някакъв негов съгражданин на приблизително същата възраст. Беше му споменато за бъдещия съквартирант със странен амбивалентен тон на възхищение и негодувание. Бидейки студент по психология и наблюдателен по природа, Ясен отбеляза веднага тази подробност. Тя предизвика у него асоциация с крилатата мисъл от "Цялото кралско войнство": "На жените им дай пияници, скандалджии, нахали и порочни типове. Умират за такива." "Значи тук може би има някаква историйка", помисли си Ясен, докато администраторката приключваше с писмените формалности. После тя се обърна към таблото зад нея, взе един ключ и му го подаде, като му обясни как да стигне до стаята. Ясен й благодари, вдигна пътната си чанта и тръгна в указаната посока.

В стаята нямаше никой, както можеше да се заключи логически от факта, че ключът беше на рецепцията. Ясен беше изморен от пътуването и жегата, затова просто остави багажа си на пода и се отпусна на оправеното свободно легло. Не след дълго задряма. От унеса го изтръгна весел мъжки глас, който казваше:

- А, вече имам нов съквартирант!

Ясен отвори очи и погледна към притежателя на гласа. Видя загорял симпатяга с атлетично телосложение, на възраст около границата между "батко" и "чичко".

- Аз съм Пламен - представи се другият. - Но ми викат Желязко по оня филологически виц.

- Ясен. Какъв е тоя виц?

- Не го ли знаеш?! Значи двама се обичат. Оня, който е отдолу, пита: "Как се казваш?" Оня, който е отгоре, отговаря: "Пламен." "Не, не, не си Пламен! Желязко си!"

Вицът беше разказан достатъчно артистично, за да накара Ясен да се усмихне. Реши да го разкаже на всичките си познати с това име. Най-новият сред тях продължи:

- И ти ли с дископатия?

- Да, - отвърна Ясен - сецнах се при една хамалогия.

- И аз се сецнах, само че при една сексология - Пламен се засмя на собственото си остроумие. - Затова вече съм винаги отдолу, обратно на адаша от вица. Абе, позата няма значение, важното е да има удоволствие. А разнообразието, както е казал философът, е майка на удоволствието. Значи в София - законната съпруга и любовницата, а тука - курортистките. Има едно страхотно маце - екстра качество! Същинска нимфа, направо ме скапва! То и една от мацките на рецепцията си я бива, но не чак толкова като оная.

"Ето каква била работата. Вероятно най-напред е свалил администраторката. После се е появила другата и той се е преориентирал към нея, зарязвайки първата. Оттам и амбивалентността в тона й, когато говореше за него."

Двамата разговаряха още доста време на най-различни теми. В един момент Пламен погледна часовника си и каза:

- Я, то станало време за вечеря. Гладен ли си? Хайде да ти покажа къде се храносмила! И не забравяй талоните си за ядене!

Като наближиха входа на стол-ресторанта, Пламен спря и посочи към него.

- Ето това е. Влизаш и сядаш, където намериш.

- А ти няма ли да вечеряш? - попита Ясен.

- Не тук. Свърших талоните и вече не е задължително да ям в това заведение. С гаджето сме решили тази вечер да ходим на друго място. И няма да се прибирам нощес, ще спя при нея - да не те притесняваме, пък и тя да не се притесни от тебе. Хайде, чао!

Ясен понечи да изрази съжалението си, че неволно е нарушил комфорта на любовниците, но съквартирантът му беше изчезнал. Настаняването му при Пламен всъщност може да е било напълно умишлено от страна на администраторката - едно малко отмъщение на пренебрегнатата жена, целящо именно да прекъсне нощното блаженство на изоставилия я и съперницата. С тези разсъждения бъдещият познавач на човешката душевност влезе в стол-ресторанта на санаториума.

Пламен наистина не се прибра през нощта, не се мярна и следващия съботен ден, както и следващата нощ. Появи се чак в неделя сутринта, и то за да си събере багажа. Имал още два дена престой, както обясни на Ясен, но му било писнало от процедурите и щял да мине и без понеделнишките, а и онази нимфоманка го била изтощила. Така че заминавал с обедния влак. Нямало да се обажда на рецепцията, че напуска, за да може Ясен да остане на спокойствие до вторник. Двамата се разделиха с баналното предположение, че може и да се срещнат някъде из София.

На обяд в стол-ресторанта имаше значително по-малко хора, отколкото в делничен ден. Ясен седна на една празна маса и се зачете в менюто.

- Избрахте ли си? - чу се женски глас близо до него.

- Да, ще взема пилешка супа и... - Ясен вдигна поглед от листа с менюто и спря по средата на изречението. До масата стоеше оскъдно облечена тъмноруса хубавица на около двайсет години. - Извинявам се! - продължи той. - Помислих Ви за сервитьорка.

- И не сте далеч от истината. През ваканциите работя като сервитьорка. Затова Ви попитах така - професионален навик. Всъщност исках да погледна менюто.

- Заповядайте! - Ясен й подаде листа. Тя му благодари и без да чака покана се настани на стола срещу него. Сложи листа на масата и се наведе над него, като че ли беше късогледа, при което силно деколтираната й блузка се разтвори отпред и изпод нея се показаха почти изцяло две съблазнителни гърди. Гледката естествено подейства на Ясен, но психологът у него не пропусна да зададе въпроса: "Дали не го прави нарочно?" След една-две минути русокосата се изправи на стола и каза:

- Е, и аз си избрах. Нали нямате нищо против да обядвам с Вас?! - А погледът й говореше: "Виждам, че си впечатлен от бюста ми. Това и очаквах."

- Нямам, разбира се! За мен ще бъде удоволствие! - увери я Ясен, като същевременно си мислеше: "Определено го е направила нарочно. Добре, да видим с каква цел."

Обядът премина под знака на взаимното опознаване. Съобразявайки се с нормите на етикецията, които изискват да се говори за събеседника, Ясен предостави на дамата възможността да разкаже подробно за себе си. Оказа се, че тя се казва Лили, също като него следва, но в провинцията, и има още една седмица престой в санаториума. На десерта вече бяха на "ти" - по нейна инициатива.

След като приключиха с храненето, Лили предложи на Ясен да му покаже градчето. Той се съгласи без колебание. Вниманието на хубавото момиче го ласкаеше, а и искаше да си изясни дали демонстрирането на бюста е било начална стъпка към прелъстяване, или само злонамерено дразнене. Двамата се разходиха из притихналите, напечени от безмилостното слънце улички, където въздухът беше неподвижен и сякаш самото време беше спряло, ядоха сладолед с напразната надежда да се поразхладят, и флиртуваха с неповторимата очарователна екзалтираност, присъща на младостта. На връщане към санаториума вървяха, държейки се за ръка. Разделиха се с уговорката да вечерят заедно.

Ясен слезе в стол-ресторанта по-рано от уречения час, за да запази една от малкото маси за двама. Лили се появи с прилично закъснение. Беше сменила блузката и мини-поличката с не кой знае колко по-консервативна рокличка, подчертаваща също толкова сексапила й. Доста погледи я проследиха, докато отиваше при кавалера си.

Тази вечер стол-ресторантът беше пълен. По традиция в неделя тук свиреше местният оркестър и се устройваше танцова забава. Репертоарът на музикантите беше богат, така че почиващи на различна възраст бяха изпълнили помещението. Беше подготвен импровизиран дансинг, като няколко централни маси бяха отместени встрани. Но за всеобщо съжаление беше оповестено, че изпълнение на оркестъра днес няма да има. Китаристът злощастно бил порязал едната си ръка.

Лили също беше разочарована - била се настроила за танци, както се изрази пред Ясен.

- Няма проблеми! - успокои я той. - Взел съм си касетофона. Можем да потанцуваме в моята стая. Само дето повечето ми записи са блусове.

- Още по-добре! - Лили се усмихна обещаващо. - Остава само да имаш и нещо за пиене.

- Съквартирантът ми остави някакво уиски. Аз по принцип не пия, но в твоя чест ще близна малко.

- Оставил ти е? А той къде е?

- Замина си.

- О, значи си сам! Тогава да започваме купона!

Така и не стигнаха до уискито. След като влязоха в стаята, Ясен покани Лили да се разположи и отиде да включи касетофона. Но тя не седна, а го последва безшумно. Когато се разнесоха началните акорди на една известна рок-балада, той се обърна и с изненада установи, че Лили стои пред него. В следващия миг тя пристъпи напред, обви ръце около врата му и се притисна към него. Двамата затанцуваха бавно в уплътняващия се здрач на топлата лятна вечер. Скоро устните им се срещнаха. На третата песен бяха вече в леглото.

Биологичният часовник на Ясен не го подведе и този път въпреки изминалата страстна нощ. Събуди се, както беше планирал, достатъчно рано, за да се впусне в поредицата прегледи и назначения на процедури, която му предстоеше. До него Лили спеше кротко и се усмихваше насън. Беше толкова прелестна, че не посмя да я разбуди. Опита внимателно да се измъкне от леглото, но тя се раздвижи, отвори очи и го привлече към себе си.

- Лили, мила, трябва да тръгвам по задачи.

- Какви задачи? - промърмори тя сънено.

- Прегледи, назначения - знаеш какви.

- А на мен ми се спи...

- Добре, поспи още, но не оставай тук прекалено дълго! Може да дойде някоя камериерка. Като излизаш, заключи и остави ключа на рецепцията! Ще се видим на обяд.

Ясен целуна момичето, освободи се от прегръдката му и се запъти към банята.

Сценарият от предната вечер се повтори и тази - с малките разлики, че танцуването сега продължи повече и уискито на Пламен беше уважено.

На следващата сутрин Ясен беше неумолим към Лили и я вдигна от леглото веднага след като се обръсна и облече. Изчака я да направи дамския си тоалет и я накара да излезе от стаята малко преди него самия. Тя отиде да си доспива в нейната стая, а той остави ключа на рецепцията и тръгна да закусва. Превантивната мярка се оказа оправдана. На връщане от стол-ресторанта Ясен не намери ключа там, където го беше оставил преди двайсетина минути. Обясниха му, че го взел някакъв новопристигнал, когото настанили в същата стая.

Новият съквартирант беше значително по-възрастен от предишния - на границата между "чичко" и "дядо". Носеше екзотичното име Аксентий. Ясен му показа свободния гардероб и се заприготвя за процедури. След малко откъм гардеробите се чу удивено подсвирване, последвано от одобрително цъкане.

- Ей, младеж, я виж какво открих тука! - Аксентий се приближи ухилен и тикна в ръцете на Ясен някаква зелена дреха. - Ти май си забърсал нещо, а?!

Ясен пое дрехата и я разгледа. Беше луксозна копринена нощница с презрамки. Реши да си спести обясненията, че всъщност находката се е намирала не в неговия гардероб, а в ползвания от Пламен. Измънка нещо от рода на "Човешко е!" с престорено засрамено изражение и прибра нощницата в пътната си чанта.

Според утвърдената двудневна традиция Ясен и Лили отново обядваха заедно. Чак накрая той й съобщи неприятната новина, че има нов съквартирант. Противно на очакванията му тя не се разстрои.

- Няма проблеми! - каза на свой ред Лили. - Ще спим при мен.

- Сама ли си?

- Абсолютно! Аз съм в стая с едно легло.

- Значи има и такива?

- Има. Трябва само да се уредиш.

"Ето това се нарича женска практичност", помисли си Ясен. "Обаче и аз ще бъда практичен. Ще й подаря онази нощница. Изглежда почти като нова. Лили май няма нощница, щом вече две нощи спи съвсем гола. Е да, първият път стана спонтанно, но снощи можеше да си донесе. А и да има, още една няма да й бъде излишна. Довечера ще се разбере."

Веднага след обяда Ясен изпра нощницата и я простря на балкончето. Изкара лека дрямка, докато дрехата изсъхна. После я уви за камуфлаж в една своя тениска и я занесе при дъската за гладене в дъното на коридора. Изглади я толкова внимателно, колкото можеше, сгъна я и пак под прикритието на фланелката я върна в стаята. Целият процес предизвика множество шеговити коментари от страна на Аксентий.

На поредната съвместна вечеря на Ясен и Лили двамата се уговориха да не отиват направо при нея, а той първо да се отбие в неговата стая и да вземе касетофона и уискито. Обаче Ясен не взе само тях. Заедно с бутилката сложи в най-хубавия найлонов плик, който можа да намери, и сгънатата нощница. Подобно на Пламен отпреди четири дена осведоми Аксентий, че няма да се прибере през нощта, и се отправи към предстоящото любовно преживяване, изпроводен от дежурната закачка на съквартиранта си.

Лили го посрещна по бельо и с поразвалено настроение. Преди малко била изцапала роклята си и тъкмо я била накиснала с прах за пране.

- Красивата жена изглежда добре независимо как е облечена и дали изобщо е облечена - каза галантно Ясен, сложи касетофона и уискито на масичката и подаде плика на Лили. - Това е за теб!

Тя го разтвори, извади нощницата и лицето й се разведри.

- О, скъпи, ти си изпрал нощницата ми! Ммм, колко хубаво мирише! Много мило от твоя страна! Значи е била при теб... а аз се чудех къде се е дянала... Ей сега ще я облека - нали казваш, че каквото и да нося, ще ми стои добре!

Лили хукна към банята с нощницата в ръка, което даде възможност на Ясен да се съвземе от шока.

"Слава Богу, че не остана тук!", въздъхна той с облекчение. "Иначе щеше да усети, че съм разбрал, че именно тя е нимфоманката на Пламен. Не съм толкова добър актьор, че да се прикрия напълно след такава изненада. И щяхме да изпаднем в неловко положение... Какво пък!? Нищо особено не се е случило. Нали важното е да има удоволствие, както каза предишният й любовник. Останалото са подробности... по-точно поДРЕБНОсти. Така че, мой човек, нямаш причина да се впрягаш."

Междувременно Лили беше излязла от банята - по нощница, но без бельо отдолу - и с грациозна походка се приближаваше към него, демонстрирайки му разкошните си форми.

 

2001

 


напред горе назад Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

 

© Атанас Димитров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух