напред назад Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]



Бридж-белот


Природните духове решили да направят каре за бридж-белот. Намерили тесте карти и тогава логично възникнал въпросът кой с кого да се тандемира. Саламандърът, като най-ербап, веднага отсякъл:

— Аз ще играя със Силфида! Той разпалва с въздуха си моя огън, а аз пък го затоплям и енергизирам. Че иначе е само „въздух под налягане“, горкия!

— Добре, ще се кооперирам с теб — отвърнал Силфидът. — Ти наистина придаваш енергичност на интелектуалната ми нагласа, но аз от своя страна естетизирам и култивирам твоята първичност, и те предпазвам от характерните ти издънки и изцепки.

След това думата взел Гномът:

— Значи остава да се поортача с Ундина. Бива, бива, резонно е — той напоява земята ми, а аз придавам форма на емоциите му. Щото иначе си е „гола вода“.

— Ах, тези циници! — въздъхнал Ундинът. — Да, ти канализираш течението на моите емоции, но без тези облагородяващи душата ти флуиди щеше да си останеш тъп като гьон и упорит като магаре! Да ме прости милото животинче!

Играта започнала. Водила се с променлив успех. Преди последното раздаване на картите едната двойка имала десетина точки повече от другата. Тогава догонващите обявили коз и спечелили, но водещите също взели няколко ръце. При преброяването се оказало, че двата тандема са набрали еднакво количество точки над 150. Изиграли втора игра. Крайният резултат бил отново пълно равенство в точките, само ролите изпреварващи-изоставащи преди последното раздаване се разменили.

— Има ли смисъл да продължаваме? — попитал Гномът. — Каква е ползата от играта, щом все завършваме наравно и не можем да установим, кой е по-добър?!

— Смисълът е в установяването на обективните факти — отговорил Силфидът. — Апропо, това е много любопитен прецедент, върху чието по-дълбоко значение би могло да се поразсъждава.

— Колко вълнуващо! — възкликнал Ундинът. — Епична битка и накрая — умиротворение без победители и победени!

— Хайде стига сме приказвали! — обадил се с нетърпящ възражение тон Саламандърът. — Ами да идем да попитаме бат’ Индра какво да правим!

Индра, Господарят на етера изслушал природните духове и казал:

— Правилно сте постъпили, че не сте продължили белота. В каквото и състезание да участвахте, нямаше да има спечелили и загубили, дори да играехте всеки сам за себе си. Защото никой от вас не е по-добър или по-лош от другите. Всеки от вас притежава едно преобладаващо качество, проявяващо се обаче по различни начини през различните периоди на земната година, и същевременно е длъжен да развие у себе си качествата, присъщи на останалите трима. За да бъде балансиран и хармоничен. Естествено, говоря само за положителните качества. За отрицателните е ясно: собствените трябва да се преодолеят, а чуждите — да не се възприемат. Това е поуката от играта за вас.

Природните духове благодарили на Индра за мъдрите слова и тръгнали към най-близкия психоаналитик-специалист по психодрами.

 

2003

 


напред горе назад Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

 

© Атанас Димитров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух