Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

Психоаналитикът Фройди Юнгов беше в обичайното си ведро, адекватно на малкото му име настроение.* Тъкмо беше прочел третата Критика на И. Кант и не беше намерил в нея нищо, което да приложи в практиката си съобразно своето бихевиористко верую. По тази причина тегли наум една дълга цветиста по адрес на философа, но не остана удовлетворен, и добави призив към същия за извършване на духови действия. За да не остане само в сферата на добрите пожелания, той извади със Сартрова погнуса от компютъра си компакт-диска с Кантови трудове и го запрати по посока на котарака Азазел. Последният дори не помръдна от мястото си върху психоаналитическия диван, откъдето с искрено злорадство наблюдаваше терзанията на стопанина си, вероятно правилно преценил, че CD-то е твърде леко, за да го достигне.

— Айде нема нужда да се правиш на Гаргамел, шефе — ехидно отбеляза Азазел. — Той е прототип на архетипа, а ти един крем-карамел не можеш да сготвиш. Пък и смърфове не се мяркат насам. Само един техен фен цъфна в Интернет.

Фройди понечи да отправи добрите думи по адрес на Кант, вече на глас, и към домашния си любимец, но в този момент алармата на охранителната система засвири марша на бихевиористите от операта „Един психоаналитик в Нова Зеландия“. Съответно къщурката на пачи крака — общинска собственост, която двамата обитаваха на нормиран наем, се извъртя така, че прозорецът на кабинета да гледа в посока към засечения обект.

„Я па тия галфони! — възрадва се Фройди, щом видя приближаващите природни духове. — Как не се отби някой платежоспособен бизнесмен, в краен случай мутреса, ами все такива нищо и никакви! Но не би — конкуренцията обира всички самоковци, доктори и клюнове! Vae misero mihi!“

— Запейте, господа, запейте! — посрещна пациентите на прага на комуналката психоаналитикът, олицетворяващ самата любезност. — Влизайте и се настанявайте! Авангардът на науките за душата е на ваше разположение!

Природните духове насядаха на дивана, който Азазел предвидливо беше освободил от присъствието си, а Фройди се отпусна на въртящия се стол, купен промоционално, след което зададе дежурния си въпрос:

— С какво, значи, мога да ви помогна?

От името на четиримата думата взе Силфидът, като най-красноречив. Той разказа подробно за безпрецедентните игри на бридж-белот и за последвалите разяснения на Индра.

— Мдааа... интересно! — изкоментира Фройди. — Всъщност вие сами до голяма степен сте разиграли една базисна психодрама с изясняване на собствената и тази на партньора в картите поведенческа квинтесенция. Остава само всеки от вас да определи своите взаимовръзки с двамата от противниковия тандем. А това няма да представлява голяма трудност, изискваща непременно професионална интервенция. Затова предпочитам да акцентираме върху обществено-политическия аспект на психодраматичната постановка. Това, сигурен съм, ще допринесе за вникване в индивидуалната бихевиористична структура. И така, господин Силфид, как бихте се вживял в ролята на представител на новото време?

— Негово Величество Новото Време ще достигне Невиждани Висоти и ще разкрие Невероятни Възможности в Нашето Всекидневие, когато му дойде времето! Вервайте ми!

— Жесток сте, господин Силфид, жесток! — възхити се Фройди. — А на Вас, господин Ундин, най-добре би прилягала ролята на десен опозиционер. Как се виждате като такъв?

— Да ме прощава колегата въздушен, но както е известно от четиринайсет години, „Времето е наше!“. Ние нямаме величества, но имаме Хубави Надежди, на които са се любували дори Гюнтер Ферхойген и Романо Проди!

— Великолепно, господин Ундин, маньифик! — възторгна се отново Фройди. — А Вие, господин Саламандър, как бихте защитил каузата на лявата опозиция?

— Не господин, а другар! Ние пак сме тук! Нашите бригадири и звеноводи заемат ключови позиции във властта и подготвят завръщането ни на бял мотор със свита от млади социалистически рокери!

— Много убедително, господин Саламандър — като партийна директива! — поклати одобрително глава Фройди. — Е, господин Гном, за Вас остана ролята на балансьора. Слушаме Ви!

— 'Га та намера, ще правим с теб далавера! Ах, мили мои партии любими! Аз ще бъда с таз, която е на власт! Кабинет без ДеПеСе е като бюджет без ДеДеСе!

— Евала, господин Гном, ашколсун! Каква поетика! — Фройди замълча тържествено за няколко секунди, сякаш отдаваше последна почит на отлетялата в небитието драматичност, след което обобщи:

— Господа, аз съм напълно удовлетворен от вашите артистични способности и психологически усет! Както казах, сигурен съм, че придаването на обществено-политически акцент на психодрамата ще допринесе за вникване в индивидуалната бихевиористична структура. С това смятам своята мисия за изпълнена!

Природните духове не схванаха съвсем смисъла на последните думи на психоаналитика, но закимаха в знак на признателност, после станаха и тръгнаха да си ходят.

— A Paris? — изпя след тях Фройди с немски акцент.

— Какви пари, бе! — викна Саламандърът, обръщайки се. — Нали ти плаща здравноосигурителната каса! Ние ти дължим само по евро и двайсет на калпак за посещението!

— От нас да мине, няма да те караме да ходиш до Синдиката на астралните нечовешки същества, за да ти платят там по процедурата. Че и бакшиш ще ти оставим — добави Гномът, като извади чекова книжка и химикалка. Написа чек за пет евро върху най-близкия предмет за подлагане, който се оказа гърбът на Азазел (разположил се на масичката за шах), откъсна хартийката и я даде на котарака да я захапе. — Като ходиш до касата, можеш да осребриш чека в съседния клон на „Бушбанк“. Хаирлия да е!

— Ciao, bambina, sorry! — изпя Силфидът, а Ундинът изпрати на Фройди въздушна целувка. След това духовете напуснаха къщурката и се отправиха в неизвестна посока.

— Шефе, ела си вземи чека, че ще получа алергия от мастилото! — каза Азазел с корема си.

2004

* Freude (нем) — радост

Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

© Атанас Димитров. Всички права запазени!