напред назад Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]



Посещение в музея


— Хи-хи! Този Фройди е голям образ! — изкикоти се Гномът, както се носеше из астралното пространство заедно с другите природни духове. — Какви ги ръсеше само: поведенческа квинтесенция, бихевиористична структура...

— Образ е — съгласи се Силфидът. — Обаче каза някои разумни неща, като това за необходимостта всеки от нас да определи своите взаимовръзки с двамата от противниковия тандем при белота.

— Ей, не ви ли писна от приказки?! — обади се отегчено Саламандърът. — Дайте малко екшън бе, хора!

— А защо да не отидем в Музея на абсурдно-парадоксалните интенции? — предложи Ундинът. — Чувал съм, че там имало очарователни експонати!

Никой не се възпротиви на идеята и четиримата се отправиха към музея. Последният се намираше точно над Уагадугу, на разстояние приблизително 98765.43210 км от града.

Духовете бяха посрещнати от уредника на заведението, на чийто врат висеше табела с надпис „административен модератор Принц“.

— Добре дошли в храма на мъдростта, джентълмени! Да ви се представя: всъщност аз съм славянски княз и съм съименник на един просветен министър, но откакто Уорън Джи и Сисел изпяха онова рап-оперно парче, спонсорите на културата ми наредиха да се претитулувам на принц съгласно цивилизационния избор. И оттогава, както се казва: „Omnia mea mecum porto.“ — при тези думи уредникът погледна надолу към табелата. — Но нека да започнем пътешествието из чудния свят на фантазията и творчеството! Първата спирка от маршрута ни е залата на изобразителното изкуство. Моля, последвайте ме!

Помещението, в което влязоха, би могло да бъде наречено зала само от някой затворник, свикнал да се шири в одиночка 2х1.5 метра. По-скоро наподобяваше парламентарен бюфет. Приликата се подсилваше от носещия се аромат на кюфтета.

— Експозициите в тази зала се сменят периодично според футболните пристрастия на художниците — обясни принцът. — Имате късмет да попаднете на цикъл творби на великия живописец ван Дайк.

Първата картина е идилично-пасторална и показва бог Пан, който се е разположил под кичест орех насред тучна поляна и свири на кларнет поп-фолк сюита на стадо американски бизони. Самото стадо липсва на платното, тъй като току-що е било подгонено от индианци към река Янтра, и се символизира от едно ранобудно теленце. Фактът, че животното е ранобудно, може да се установи логически от наличието в двата горни ъгъла (на фона на съзвездието „Косите на Вергиния“) на богиня Аврора, извършваща ритуала „зазоряване“.

Следващата картина изобразява статуята на свободата, телепортирана от Ню Йорк във Верона. На заден план се забелязват Ромео и Жулиета, които изливат чувствата си по GSM-и, за да не ги чува сюрията литературни критици, маскирали се като храсти под балкона. Тази дегизация, впрочем, е излишна поради видимо късната доба. Както при предишното платно, и тук в двата горни края фигурира богиня — този път Селена, слушаща по уокмен от едноименната марка песента „Love me tender, Mister Moonlight“.

Стигаме до третата, последна картина от цикъла. На нея е пресъздаден епизод от строежа на автомагистралата Бусманци-Говедарци и по-точно трамбоването на положеното асфалтово покритие от парен валяк модел „5Х“. Машината се управлява от белогвардейски анархогенерал с навигатор кукловод от бродуейски театър. Забележете тънкия детайл, че независимо от прозападната ориентация парата на валяка се отклонява на север под ъгъл 8.27 градуса. Това се дължи на духащия тих южен вятър.

— Сетих се! — извикаха едновременно Саламандърът и Гномът, и се спогледаха удивени от спонтанния синхрон в мисъл и реч.

— Какво?! — отзоваха се също в един глас останалите трима.

— Онова, за което говореше Фройди — започна да обяснява Гномът. — Нали...

— Комбинацията огън-земя — прекъсна го Саламандърът. — Това е парният валяк!

— Именно! — намеси се принцът. — Ако при взаимодействието на двата елемента не се допуснат крайности, сиреч пламъкът да изгори почвата или тя да го засипе и потуши, могат да се извършат големи дела чрез съчетаване на енергичността на огъня и стабилността на земята.

— Ваше благородие разбира от астрология?! — попита почтително Ундинът.

— Да, завършил съм колежа на Джеф Мейо в Лондон и академията на Михаил Левин в Москва. Но това беше още през миналото хилядолетие по земното летоброене...

Разговаряйки за звездната наука,петимата неусетно бяха преминали в следващата зала на музея. Тя беше доста по-обширна от първата и почти цялата беше заета от басейн с олимпийски размери. В него с видимо наслаждение се плацикаше автентичен нилски хипопотам и си тананикаше ария от „Аида“. Останалата част от помещението представляваше солариум, в който хващаше тен черна котка. Над двата бозайника се рееше осичка-блондинка, която отвреме-навреме се превръщаше в пчеличка-брюнетка или (след като кацнеше върху нечий гръб) в мраморна статуетка на библейската Ева.

— Това, джентълмени, е природо-научната зала — каза уредникът. — Забележителното в нея е, че всичките й обитатели са уловени от Владимир Набоков с мрежа за пеперуди. За съжаление оръдието на труда на писателя не може да бъде изложено тук, понеже биде продадено на търг в „Сотбис“ — за да се покрият разноските по транспортирането на г-н Хипо дотук. Моля, сладури, поздравете гостите!

— Здравейте, симпатяги! — избоботи хипопотамът с характерния си ръмжащ тембър и смени репертоара в посока „Набуко“.

— Hi, people! — избръмча осичката с новозеландски акцент, а котката се обърна по гръб и размаха грациозно лапи към посетителите.

Но Силфидът и Ундинът изобщо не обърнаха внимание на дамската част от менажерията. Те се бяха втренчили в хипопотама и подобно на другите двама духове в залата с картините в един миг изригнаха единогласно:

— Това е!

Преди Саламандърът и Гномът на свой ред да попитат кое е това, което е, принцът взе думата:

— Да, това е — Хипо през цялото време кисне в басейна, но носът му почти винаги е отгоре, за да диша. Което алегорично означава, че елементите въздух и вода също могат да се съчетаят хармонично. Нужно е обаче въздухът (умът) да е достатъчно влажен (чувствителен), а водата (емоционалността) — достатъчно кислородосъдържаща (интелектуална). Правилно ли разсъждавам? Това ли имахте предвид?

— Именно! — потвърди Силфидът, а Ундинът закима развълнувано.

— Добре, тогава да завършим обиколката! Остава ни да посетим залата на техниката.

Природните духове се сбогуваха с питомците на минизоопарка и влязоха в последното помещение. То в още по-малка степен от първото заслужаваше гръмкото си название, и в него имаше само един компютър. Върху лицата на астралните същества изглежда се беше изписала явна почуда от крещящото несъответствие, затова уредникът тутакси заговори:

— Не се подвеждайте от микродизайна на залата, джентълмени! Това РС всъщност е уникат. В BIOS-а му е заложена единствена по рода си по света и у нас литературна програма. Всякакви опити да се работи на него с разни прозорци, линпухи и макдоналдси са, така да се каже, мъртвородени, и могат да накарат по-лабилните посетители-компютърджии да завият „F1, F1!“ — като бременна вълчица в неработен за горската АГ-клиника ден. Ключът към правилното боравене с машината е клавишът Alt, който, както се вижда, на клавиатурата е оцветен в люто ракиено. При въвеждане на комбинации с този клавиш на екрана на монитора се появяват различни по жанр произведения на писаното слово. Например след Alt+N излизат романи, след Alt+D — интервюта, след Alt+R — стихотворения и прочие.

— Alt+E е може би за есета? — предположи Силфидът.

— А Alt+F — за фейлетони? — добави Гномът.

— Точно така! Всъщност... вие двамата ме наведохте на една мисъл... но нека и останалите ви колеги да се пробват!

— Alt+S трябва да е за разкази! — заяви Саламандърът.

— А Alt+T — за приказки! — възкликна Ундинът.

— Отлично, джентълмени! Това беше нагледна демонстрация на успешно взаимодействие между може би най-проблематичните двойки елементи: огън-вода и земя-въздух. Вие сте достатъчно интелигентни, за да направите сами точните формулировки, пък и вече съществува прецедент. Така че само ще подчертая симптоматичната роля на клавиша Alt, чието название идва от глагола alter. В тази връзка смятам вашето посещение в Музея на абсурдно-парадоксалните интенции за твърде ползотворно.

В знак на благодарност за гостоприемството природните духове обещаха на принца да му изпратят по електронната поща мултимедиен компакт-диск с live представление на „Княз Игор“ на площад „Батенберг“ и с автограф лично от Бородин. След което се въздигнаха къмто менталния свят, за да търсят намиращия се някъде там композитор.

 

2004

 


напред горе назад Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

 

© Атанас Димитров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух