напред назад Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]



Реквием


На Петър Стефанов

 

Мечтите ми няма да влязат в поеми,

защото те всички са в минало време.

Нападна ги страшният вирус на СПИН-а,

когато бях само на десет години.

Във миг периодът латентен изтече,

а аз осемнайсет навършил бях вече.

Последва внезапна мъчителна криза,

предвестник на бъдещи тежки акцизи.

Тях плащах редовно до двайсет и седем,

дори за случайните малки победи.

През тези години неспирно усещах,

как вирусът с „Огън!“ т-клетките среща.

Накрая те бяха напълно избити,

а след тях угаснаха бързо мечтите.

Злощастно докрай ги съдбата ориса,

ако и илюзии те да били са.

Така че в поеми не ще се излеят —

за тях реквиеми аз тихо ще пея...

 

1987

 


напред горе назад Обратно към: [Атанас Димитров][СЛОВОТО]

 

© Атанас Димитров. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух