напред назад Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]



Ще те погледам


Заспивай, Сънчо. Аз ще те погледам.

Денят привърши в свитите ти клепки.

Под миглите извити плахо трепка,

унесена в съня, усмивка бледа.

 

Заспивай, Сънчо. Тук – до тебе,

съм седнала умислена. Без думи

се питам – късам плахо тънки струни –

дали ти стига общото ни време.

 

Дали след месец, два, години

не ще се взираш в мен с безмълвен упрек,

задето все оставяме за утре

най-сладките бели. За миг изнизват

 

и трупат се пропуснати минути,

превърнали ме в съхнеща умора,

с която ежедневно гневно споря

къде греша... Във пъзел счупен

 

превръщам ли невинното ти детство?

Дали ще мога някак да намеря

покой в душата си за тебе...?

Заспивай, Сънчо. Аз ще те погледам.

 


напред горе назад Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух