напред назад Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]



Часовникът


Часовникът прашинки сипе... сиви...

Ефирни... като пепел от цигара.

Покриват дните бавно, мълчаливо,

като самотна приказка... пра-стара.

И имало е и войни, и битки,

и огнено препускащи кобили,

и остри мечове, и детски плитки,

и пойни птици, дом на топло свили...

И страхове е имало, и мъдри мисли,

и простичката радост на зората,

и нежен влюбен шепот, и усмивки,

и мълнии, подпалили гората...

Часовникът нечуто сипе... сипе...

И образите бавно избледняват.

Ще взема дъждобран, да се завия –

дъждът праха почиствал... тъй разправят...

 


напред горе назад Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух