Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

Все ли тъй ще съм орисана,

все ли тъй ще ми е писано –

да давам сила и утеха

на всеки зов, към мен протегнат

от длан немощна, сляпа, морна...

А някой щом към мен протегне

ръка, та мойта да облегна,

да бягам аз като ужилена

от този, който мен пожи`вил е,

напряко следваща вълна...

Не мога вече... уморена съм...

Ще седна тихо на тревата,

със зъби трап ще изкопая,

в ръце поела си душата...

Ще я заровя там... в средата...

Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!