Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

И тази нощ дойдох при тебе –

окъсана, одърпана и бяла,

изух умора – чехъл непотребен,

данесох спомен, дълго разпиляван.

И тази нощ те пак докосвах

със слепия си поглед... неудавен,

с издрани пръсти – без покана гости,

полека къдрите изправих

на мислите ти, вплетени в морето

от минало и бъдно... Сбъркан паяк

откраднал неживяното ни време,

заключил го във тайна, тъмна стая,

далечна като скътан в мрака пристан,

до който все не ни достигат

ни счупените нокти, ни нозете...

И тази нощ дойдох при тебе,

фанфарите изхвърлих вън – пред прага.

Вземи ме кротка – спомен непотребен,

преди да тръгна пак с деня да бягам.

Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!