напред назад Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]



И тази нощ дойдох при тебе...


И тази нощ дойдох при тебе –

окъсана, одърпана и бяла,

изух умора – чехъл непотребен,

данесох спомен, дълго разпиляван.

 

И тази нощ те пак докосвах

със слепия си поглед... неудавен,

с издрани пръсти – без покана гости,

полека къдрите изправих

 

на мислите ти, вплетени в морето

от минало и бъдно... Сбъркан паяк

откраднал неживяното ни време,

заключил го във тайна, тъмна стая,

 

далечна като скътан в мрака пристан,

до който все не ни достигат

ни счупените нокти, ни нозете...

 

И тази нощ дойдох при тебе,

фанфарите изхвърлих вън – пред прага.

Вземи ме кротка – спомен непотребен,

преди да тръгна пак с деня да бягам.

 


напред горе назад Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух