Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

Мълчиш...

Дали ще оглушея

от слънчевата жълта тишина?

Мълчиш...

Опари ме от нея

червено-огнен пламък избуял...

Мълчиш...

Без звук, зелено-свежо,

погали ме пауново перо...

Мълчиш...

И свети в бяло-снежно

обвито във безгласие сребро...

Мълчиш...

Звезда добра, златиста,

искри в очите тихо сътвори...

Но знаеш ли,

не сещам студ във тихото...

Не ми е празно... и на теб – нали...?

Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!