напред назад Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]



Сълзите не прозират под дъжда


Студена ласка пари по лицето ми,

солени капки устните ми галят...

Прикрито тръпнат свити пак ръцете ми,

бездънна буца гърлото ми пали...

 

Светът вали с листата от дърветата –

за сетен път умира в есента.

Със облаците заедно поим паветата.

Сълзите не прозират под дъжда...

 


напред горе назад Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух