Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

И тази нощ отново те сънувах –

от твойта чаша глътка скръб отпивах,

дъжда със устни в твоите очи попивах,

със хищен демон бавен валс танцувах –

съня ти, непокорна, да закрилям.

И тази нощ отново с теб пътувах –

в морето нощен фар-водач поставих,

в небето страж-светкавица запалих,

с пътека лунна без умора плувах –

разсъмването твое да постилам.

Събудих се...

Денят във чехли-грижи пак обувам.

Дали ще спра след време... да сънувам?

Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!