Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

Когато ме докосваш, от очите ми

струи зора – без страх, наивно-бяла,

от дланите ти, ваещи чертите ми,

в несвяст потръпвам... дива, прималяла...

Със устните си, будещи снагата ми,

изтръгваш нежно вик, изригнал в мене...

Ела, вземи ме цяла... и душата ми,

дори и този вик да е последен.

Обратно към: [Когато ме докосваш...][Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!