напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Дъжд


Вали...

Дъждът шеговито понесе

зимата в страстно танго.

 

Вали...

Щъркелът с плясък донесе

живот в остаряло дърво.

 

Вали...

Гората съблече си дрипите,

продрани от северен сняг.

 

Вали...

Земята се сепна, улисана

във слънце, заляно от смях.

 

Вали...

Дъждът се усмихна загадъчно

и гръб ми обърна в нощта.

 

Вали...

Звездите навред се посипаха

и светнаха в мойта душа.

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух