напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Ако...


Ако някога страхът забрави

във твойто утро да се взре...

 

Ако някога светът остави

часовникът за миг да спре...

 

Ако някога реката бистра

пречисти блатото от гняв...

 

Ако някога сълзата чиста

пресъхне от безгрижен смях...

 

Ако някога в очите твои

разлисти вяра, не тъга...

 

Ако някога сразиш покоя,

роден във разум, в суета...

 

За тебе ще съм цвят напъпил,

избил под скрежа на нощта,

съблякъл студ, с искра отключен

и вдишал жадно пролетта...

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух