напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Когато - тогава


Когато ръката ми сляпа увисва,

несрещнала твоята длан...

Когато очите ми празни заспиват,

загубили в твоите плам...

 

Когато усмивката бавно угасва,

стопена от късчета лед...

Когато сълзата неспирно нараства,

от капка родена - в море...

 

Когато и слънцето стиснато скрива

лъчите от мойте коси...

Когато и вятърът хлъзгаво спъва

и мойте раздрани пети...

 

Когато във гърлото съхнещо, прашно

не стига и глътка вода...

Когато в стомаха пробожда изящно,

ритмично игла след игла...

 

Тогава... какво ли тогава...?

Поплаках - какво от това?

Животът, дочух, продължава -

да видя аз вдигам глава.

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух