напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



И вмъкнах се тихо през портата дървена...


И вмъкнах се тихо през портата дървена...

И спрях се за миг до чешмата задъхана...

 

Бях тичала дълго, без спир и във тъмното,

откраднах припряно крилете на вятъра -

не исках да спирам, от ужас побъркана,

че сили за тичане няма да имам,

скована без милост от няма умора

и сляпа от страх, който все ме намира

в кошмарите нощем, покълнали денем -

на рой километри в голямата бездна...

Не питам къде съм, да зная не искам -

жадувам поне за момент да не мисля...

Не търся покой и не вярвам във пристани,

на скорост до края света ще разлиствам.

 

И вмъкнах се тихо през портата дървена...

И спрях се за миг до чешмата задъхана...

 

Удавих се в капката, жадно погълната...

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух