напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Когато в ръцете изсъхнали стискаш...


Когато в ръцете изсъхнали стискаш

последните капки живец...

Когато с нозете подгънати искаш

да крачиш през сняг и дъждец...

 

Когато гримасата жалка превръщаш

в усмивка, отвътре дошла...

Когато душата ти бясно заблъска

да срине поредна врата...

 

Когато очите ти жадно поглъщат

на слънцето светлия диск...

Когато дори сетивата усещат

дъха, неизбежен, на риск...

 

Тогава поемаш безмилостно пътя,

изпънал чертата пред теб,

със поглед, от ярост избистрен,

оставил въпросите в гръб.

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух