напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Шарено мълчание


Мълчиш...

Дали ще оглушея

от слънчевата жълта тишина?

 

Мълчиш...

Опари ме от нея

червено-огнен пламък избуял...

 

Мълчиш...

Без звук, зелено-свежо,

погали ме пауново перо...

 

Мълчиш...

И свети в бяло-снежно

обвито във безгласие сребро...

 

Мълчиш...

Звезда добра, златиста,

искри в очите тихо сътвори...

 

Но знаеш ли,

не сещам студ във тихото...

Не ми е празно... и на теб - нали...?

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух