напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Дъга


На облачето във безкрая,

подпряла с грация нозе,

със слънчев поглед ме замая

дъга, изгряла в цветове.

 

Протегнах пръсти към морето

от синьо, златно и съзрях

червеното намигна сладко,

в зелено спряло поглед плах...

 

Дъга без дъжд над мен блещука,

преляла в шарена искра...

Как искам да остане тука

в лъчи, без капчица роса...

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух