напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Не знам защо...


Не знам защо и как се случи -

вървях през каменно поле...

Отнякъде самотен ручей

опръска моите нозе...

Водата беше много странна -

ту вряща, ту висулки лед,

а някъде далеч, в средата

съзрях къс пролетно-зелен...

Години там стоях накрая

и гледах бледия мираж -

оазисът - дали реален е,

да сетя тъй и не посмях...

Далече някъде извика птица -

прогледнах, будна от вика...

Избягах от реката бистра,

непила капчица вода...

 

Не помня вече...бе отдавна...

вървя по камъните пак...

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух