напред назад Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]



За вятъра


Разроших косите на вятъра с пръсти,

от бели цветя му направих венец,

от бисерни миди му низах огърлица,

звънлив, улових му, да пее щурец.

И съчки събрах, да го топля през зимата,

и риза уших му от снежен сатен,

и гозба наготвих - да хапнем двамина...

Но как да му кажа... да дойде при мен?

 


напред горе назад Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух