напред назад Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]



Понякога


Понякога.

Когато вечер в тъмното

градът, нехаен, в своя сън притихне,

студено-златни светофарите,

без сянка даже от шега, намигат ми...

 

Понякога.

Когато без пореден номер

полепва тъмнината по прозорците

и само тук-таме неонът

завесите вълнува... недокоснати.

 

Понякога.

Когато рой клепачи

замират, ослепели от умора...

Единствено тогаз не мога в здрача

на собствените бента да затворя...

 


напред горе назад Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух