напред назад Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]



За вятъра - 2


Ти ме питаш, тревожна, дали се страхувам...

Че докосваш, не знаеш, закрита врата,

със резета залостена... взех седем ключа...

Най-отпред се поклаща ръждив катинар.

И несмазвани панти от век не проскърцват,

а пред прага безспир се застила със прах...

Как сега да ти кажа, че май се страхувам

от въпроса зададен... дали ме е страх...?

 


напред горе назад Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух