Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

Седем ключа ми парят ръцете...

Седма вяра е седмият страх.

Седем брави отварям, додето

тръпна с вятъра в седмия грях...

Седем порти преминах... и ето -

тук съм цяла - от сладост и прах...

Седем пъти помолих небето...

Седем зими възкръсвах и бях...

Искам кротко на седна на прага -

нямам въздух за повече бяг...

Ще помилвам ветреца със шепи -

ако иска, да тича нататък...

Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!