Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

И настана безветрие...

Някак... с мрака дойде,

със самото прохождане

на вчерашния ден...

Нямах смелост да вдигна

потъмнели очи,

бе ръце непосилно

да протегна, уви...

Там стоях си - на прага,

поглед вплела встрани...

Волен вятърът мина

и избяга в зори,

неразбрал, че го чакам

с топли шепи - да спре,

да поседнем на прага,

да седим векове...

Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!