Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

Ще дойде ден - навярно след години...

Узряла есен ще бразди лицето ми,

снегът ще скрие тъмните ми къдри,

слана и слънце ще грубят ръцете ми...

Разумно ще бледни кафето в моя поглед,

полека и жарта ще гасне в него,

стаена пепел ще пълзи отгоре й,

ще пламва само пак от чуждо детство...

Без сили все по-често сънна ще присядам,

наместо да съм дръзка птица в полет,

немощна длан към тебе ще протягам,

забравила за младата си гордост...

Дали ще можеш пак... тогава,

когато студ край мене сетиш зимно стенещ,

очи да спреш във бледия ми поглед

в прегръдка топла пак... да ме целунеш?

Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!