Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

Душата ми плаче за слънце...

Даже небето едва,

спомнило мека дъга,

плаче със моите сълзи... солено...

Морето остави ми зрънце,

плиснало пяна нега,

стиснала мида в ръка,

шепна й твоето име... в зелено...

Постелих ти пясъчни сънища...

Стискам във пръсти-тъга

твойта милувка добра

стоплена... да не замръзне.

Напука се кожата тръпнеща...

Нека да бъде така -

в шепи те пазя... снегът

топлото в теб... да не пръсне.

Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!