напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



ще бъде точно 23 и нещо си


Празно и глухо.

Някакви си кубични метри въздух.

Нито топъл, ни студен.

Нито шумен, нито тих.

Никакъв.

Пуст.

Там съм. В средата. Или малко по-наляво.

Уж имам плътност, а неусетно се сраствам с въздуха. Бавно. Постепенно. Нежно. Безкомпромисно. Сливам се и го попивам... като сюнгер. Като наркотик. Като лош навик.

Не казвам, че ми харесва.

Но не ме и отблъсква.

Всъщност ми е все едно.

Свикнах с празното.

Уютно е.

И тишината е лукс, за който съм склонна да платя всяка цена. Шумът ме уморява.

Страшно ми е само когато е пълно и пак е празно.

А той, въздухът, става някак труднопропусклив.

Сякаш е обвит в еластична мембрана, в която нещата се блъскат и отскачат обратно.

Спокойно е вътре.

Безметежно.

Отивам да заключа.

Сега ще хвърля ключа.

Стъмни се.

Добре.

Изкрещях ли?

Нищо не чух.

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух