напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



А някога мечтаех да порасна...


А някога мечтаех да порасна...

Тъй хубава изглеждаше ми мама –

 

с полите дълги, с вишневите устни,

с коса на кок или без ред разпусната.

Катерех тайно нейните обувки,

зад шкафа криех белите си джуфки.

Обличах скришом балните й рокли

и къдри виех в непокорни букли...

И мигом, в приказка унесена,

превръщах Пепеляшка във принцеса.

 

И мина пролет, после лято, есен,

и сняг в косите зимата донесе...

Току преди назад да се обърна,

мечтата моя детска май се сбъдна...

 

А някога мечтаех да порасна

Сега мечтая за мечти и... пасти :-)

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух