напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Безритмие


Бездомен ден...

Почти безмълвен,

сбрал в себе си вселена цяла –

мушица, в плен

на паяк сънен,

оплетена във паяжина бяла,

от ягодово сладко аромат,

пропит по сухите, напукани ми устни,

коприва от бодлив вечерен мрак,

разстлала край нозе ми ядно фусти,

тръпчив пелин

горчи...

спестена глътка,

облизах само капчица от гърлото

на струйка крехка ,

плахо текла

като сълза... отвън... целунала бутилката,

сънуван спомен –

припев стар,

дасадно неживян, от друг откраднат,

кафе без захар –

мамещ цяр

и пепел от догаряща цигара,

без мисъл... миг

и после следващ

часовникът, изглежда, се побърка,

пресипнал вик,

а всъщност - тихо...

Прокъсаната страница обърнах.

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух