напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



И винаги...


И винаги една и съща,

макар и всеки път различна,

с мъгла в очите се завръщам

при теб, тъгата си събличам...

 

И пак, с глава на твойто рамо,

заспах с изсъхнали зеници,

а осолените ти рани

покрих със моите къдрици.

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух