напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



На себе си и само...


Лека нощ.

Искам да си кажа "лека нощ"

и да прогледна пак, когато всичко свърши.

Ден и нощ

вятър в стаята ме гали с нож.

Ледено-треперещи са всичките ми пръсти.

А съм на топло -

печката работи бодро вътре

и светло е, а нищичко не виждам.

От куче вопъл

чувам някъде...

само,

безпътно,

а те уж само вън... на глутници прииждат.

Не помня нищо.

Спец твърди... съм къмък... здрава –

очи, уши и сивото между им,

а не разбирам

и непонятно ми е как тогава

съм само шепа кости... Огън буен

във мойте вени сякаш е забравил,

че трябва свойта нишка да изприда

и нощем смутно-ярки през стъклото

в небесните светилници да взирам

не слепи ириси, а зрящи... топли...

 

Сега заспивам.

Няма скоро да се будя.

Поне до следващото утро там... оттатък.

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух