напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Задух


За кой ли път откъснах част от себе си...

Така отрязах - махнах със ръка,

А колко тежка е ръката ми, проклетата -

едва помръдва, ала пуст инат...

 

Остана само старата изпитана

стратегия - да си поема дъх.

Кога ли на недишането пристъпът

ще сложи край на кривия ми път?

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух