напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Девет е любимата ти цифра.


И години зряха девет.

Ей така... докато мигна,

някой сякаш мен задигна

и остави само плевел.

 

Девет пролети се раждах

с всяка пъпка по дърветата,

падах есен по паветата,

зиме нов живот посаждах.

 

Девет пъти се заричах

с катинар да се заключа,

да удавя после ключа,

твойто име да не сричам.

 

С девет думи - точно - искам

мислите си да заклинам -

теб и миг да не проклинам...

Споменът да не разплискам.

 

Ден след ден със прах посипвам -

погледа ти в мен да скрия,

ала как да го измия

от очите, що приспивам?

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух