Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

Мед съм.

С дъха си топъл ме разтапяй -

ще се разлея бавно върху теб,

следи от пръсти ми оставяй -

в ръцете ти забравям, че съм лед.

Мед съм.

По устните си тънко ме намазвай,

облизвай ги и после пак отпий,

дори когато ме разрязваш -

вулкан съм... лава... но измамно тих.

Мед съм.

По погледа ти безпощадно лепна -

не мигай, няма да те изгоря...

И моля те... дори ръка протегнах -

аз твоят мед съм... ти бъди ми хляб.

3.12.2002 г.

Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

© Горица Петрова. Всички права запазени!