напред назад Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]



Кажи ми


Невидима,

в съня ти се промъквам,

от сенки изтъкана... в пепел, мрак.

Безименна,

с безплътна връв привързвам

душата ти. Следите скривам в прах.

Нечакана,

за сетен път се връщам –

какво от туй, че може би с резе

отчаяно

вратата си затръшнал,

залостил сто брави поне?

Какво от туй,

че с ров си се опасал –

вековна крепост с бойници... за бран,

че плътни струи

дъжд от лед посипал

отвъд стените... Огнени недра

не ще затвориш

даже с белезници,

с куршум и нож... опитай – раздроби.

Светът, покълнал

в твоите зеници,

кажи ми... Него как ще угасиш?

 

31.05.2003 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Когато ме докосваш... (1)][Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух