напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Белязана


Белязана,

във утрото се връщам

от сенките на мрак, родил началото -

следите му

с пресъхнал взор обгръщам -

с очите ми се любят в огледалото...

Ту светло-бели

сипани снежинки

от дланите на някой мил художник,

ту тъмно-черни

паякови нишки,

оплели мислите ми с белезник - каторжник,

ту пурпур - диви

огнени езици,

облизващи без милост сетивата ми,

или зелени

пролетни лозници,

обсебили усмихнато зората ми,

ту с цвят-кафе

и мирис на горещо,

събуждащи ми сънните зеници,

ту жълти - мед...

лъчи на младо, днешно,

немирно слънце - парят... Кратко сричане...

Събуждане.

И утрин. Похотливо

денят, разтворил длани ме поглъща.

Белязана...

Палитра. Хвърлих сивото.

Нощта погребах. Утрото прегръщам...

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух