напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Сега те моля


Кажи ми „лека нощ“

и нежно ме прегръщай.

В слова изплитай кош,

във който да се връщам,

във който да приседна,

когато мрак ме пъди,

където да погледна...

И съмва...

Ден оскъден

подава ми свенливо

и някак — стиснат даже,

десница от коприва...

Посърнах...

Ден прокажен...

Помръкнали клепачи

опитвам... ще отворя,

без „въпреки“, „обаче“ —

отказвам днес да споря.

Кокошката, яйцето

последна са ми грижа.

Измивам си лицето,

кошмара ще подстрижа...

И после ще усмихна

стъклото в огледалото,

безплътна ще побегна

далеч от одеялото,

от мислите, които

във низи от мъниста

със сиво ме обримчват...

Налей ми...

В чаша чиста...

И после ме целувай.

Не ми оставяй време

да мисля, да умувам,

да бягам пак от тебе...

и пак да се превръщам

в порядък непотребен...

Ела...

Недей се вглежда

в студения октомври.

Ръцете ми обсебвай.

Нозете... И нагоре...

Очите ми опивай

с най-сладката отрова...

 

Ела... Сега те моля...

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух