напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Сега...


Сега,

по клоните когато

на плещи уморени цвят блести,

сега,

балконите когато

притихнали, без глъч са, без бели,

сега,

зли облаци когато

затулили са първата луна,

сега,

сезоните когато

в мъртвешки танц въртят се в кръг, в нега,

сега,

в прозореца когато

на зимата плачът рисува грях,

сега

и сенките когато

невидими посипват клепки с прах,

сега,

дори нощта когато

притихва под юрган.. десенът — сняг.

Сега

заспивам. И когато

събудя се, ще няма мрак.

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух