напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Без глас останах...


Без глас останах

да те викам.

А даже думица не промълвих.

Беззвучно тихо

цяла бликам.

Застивам, дето бях преди.

Не казвай нищо.

Няма смисъл.

Прокълната съм — знам това.

Недей да нищиш

думи, мисли...

Двете прекършени слова

така и няма

да ти кажа.

Не стой. Върви. Не гледай в мен.

Не съм аз дама -

от типажа

за теб конкретно сътворен.

И не защото

някой крив е,

сънят пропука се. Преди

врата да тръшнеш

не поглеждай

назад... как моля те с очи.

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух