напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Когато казвам "край"


Когато казвам „край“, недей да плачеш.

Не вярвам на тренирани сълзи.

Не вярвам, колкото да казваш,

че всичко съм за теб, заради мен си жив.

 

Когато казвам „край“, недей да плачеш.

Не помниш ли — бе с нея преди миг.

Излишно е със патос да ме молиш,

със захаросани слова, с „прости“.

 

Когато казвам „край“, недей да плачеш.

Атаката-отбрана не върви.

Каквото и да кажеш, съм съгласна —

поемам и световните вини.

 

Когато казвам „край“, недей да плачеш.

Ще се наспиш и друг ще е денят.

И пак ще грее слънце. С поглед чакащ

недей изпива входната врата.

 

Когато казвам „край“, недей да плачеш.

Достатъчно изплакахме преди.

Към други двери бодро пак ще крачиш,

макар и малко да боли...

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух