напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Омагьосан кръг


Омагьосан кръг.

И ме няма в себе си.

И представа нямам

искам ли да се намеря.

Безполезна плът.

И безкрай изцеждане.

И протегнатите длани —

жарки тръни. Нервно парят.

От съчувствие,

задължено някак

да насочи сешоара

срещу клепките-пожари.

От присъствие —

опакован блясък.

Съдържанието стара,

светла приказка разказва —

пак ме води

по окръжностите. Сплита

тънка, мрежеста дантела —

остаряла, мека дрипа —

я прилепва

безадресно към очите,

като прах. Кога отнела

е сянката ми, без да пита,

онази жажда...

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух