напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Сушен аромат


Когато ме поискаш, ще е късно.

Години земно време пропилях,

години време... Точно теб ли търсих?

През студ и адска жега оцелях.

 

Когато ме поискаш, ще е празно

отвътре ми. А може би отвън

с усмивка на въпрос ще отговарям,

дори ако преглъщам лепкав трън.

 

Когато ме поискаш, ще съм друга —

каквато ме извайваш ден след ден.

Не ти ли се понравя нова утре —

без смисъл ще е да си разгневен.

 

Когато ме поискаш, ще ме няма

и даже да съм цялата до теб.

Познатата ти аз — солена пяна

стопена в пясък... аромат сушен.

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух